Chairperson BAPW
Петък, 30 Септември 2016г. 13:37ч.    PDF Печат Е-поща
dimitar_dimitrov

Уважаеми колеги, партньори,

Обръщам се към Вас, първо с благодарности за подкрепата и съдействието, които оказахте на Българската Асоциация на Търговците с Лекарства (БАТЕЛ) от самото й учредяване през 2010 година, така че БАТЕЛ да се изгради като представителната партньорска организация на търговците на едро с лекарства в сектора на Здравеопазването.

В качеството си на Председател на БАТЕЛ от самото учредяване на Асоциацията, бях изключително щастлив да имам възможността да работя заедно с Вас, преследвайки вярвам една и съща цел – да изградим българския фармацевтичен сектор по-устойчив, конкурентноспособен и предоставящ все по-добри здравни услуги на българските пациенти.

Вярвам, че изградихме солидни основи  и дойде време да предам щафетата на Веселин Кунев, управител на „Фьоникс Фарма България“ като и за занапред ще продължа да подкрепям Веселин и екипът на организация в ролята на Член на Управителния съвет.

Пожелавам успех на Веселин Кунев и благодаря на екипа, който бе зад мен през всичките тези години! За мен беше чест!

                                                            С уважение,

                                                                                   Димитър Димитров,

                                                                                   Член на Управителния съвет       

                                                                                    БАТЕЛ


 
Търговия на едро с лекарства
Сряда, 15 Юни 2016г. 13:32ч.    PDF Печат Е-поща

Print issue: Capital Daily
Date: 15.06.2016
Page: 62-65
Author: Десислава Николова

Оборотите на най-големите търговци на едро с лекарства от няколко години се колебаят около половин милиард лева годишно. По-голямата част от тях се формират от продукти по лекарско предписание, но реално печалбата на дистрибуторите продължава да идва от диверсификация на портфолиото в предоставянето на различни услуги, от доставка на медицински изделия, медицинска апаратура, а от доставките за аптеките и дрогериите-от хранителни добавки, медицинска и декоративна козметика, храни и консумативи. Според данните на IMS Health няма никаква съществена динамика в пазарната позиция на дистрибуторите през 2015 2. Първите пет -„Софарма трейдинг", „Фьоникс", „Стинг", „Фармнет" и „Фаркол", все така заемат повече от 90% от доставките на едро.
„Те продължават да не генерират печалба от самата дистрибуция поради крайно недостатъчните маржове,а от съпътстващи други дейности и услуги - ексклузивитети, агентства, маркетингови услуги, медицински консумативи, медицински машини и др.", коментира д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на световната маркетингова компания IMS Health.
За това, че в момента брутният марж на търговците на едро клони към „санитарния" минимум, който им дава възможност да осъществяват дейността си, свидетелстват и впечатленията на Оля Василева, изпълнителен директор на Българската асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ).
„Въпреки генерирания ръст на пазара маржовете на лекарствата с рецепта са разпределени така - 73% производители, 3% за търговци на едро, 7% за аптеките и 17% ДДС. Така делът на дистрибутора в общата стойност на лекарството е най-ниска. Едновременно с това у него остава основната финансова тежест, доколкото представлява буфер между производителя на лекарствения продукт и търговеца на дребно или лечебното заведение", отбелязва Оля Василева.

ГОДИНАТА НА ГОЛЕМИТЕ ДЪЛГОВЕ...
На фона на намалените плащания от здравната каса към болниците през миналата година заради лимитите задлъжнялостта на държавните и общинските лечебни заведения към доставчици ще докосва половин милиард лева. Голяма част от тези вземания, част от които са просрочени, са на търговците на едро с лекарства.
„Запази се нивото на висока между фирмена задлъжнялост, която във фармацевтичния сектор е породена основно от недостатъчното финансиране на дейността на болничните заведения, от икономическата несигурност и недостатъчния обществен ресурс за здравеопазване", казва Оля Василева. По думите й всичко това е довело до намалени директни покупки на болниците, забавените разплащания по доставната верига и стагнирани покупки на пациентите в условията на икономическа несигурност, което формира неблагоприятна среда за развитие на търговията с лекарства.
На практика въпреки големия брой регистрирани търговци на едро с лекарства - близо 190, повечето компании извършват единични сделки и почти не участват на болничния пазар освен при предварително договорени сделки и сигурност за плащанията.
Освен пълна наличност основно изискване за националните дистрибутори е финансова стабилност и доверие на кредитните институции за дълъг период от време, тъй като се налага те да кредитират болниците за период от няколко години и аптеките за поне 45 дни при доставка на лекарства.
В стремеж да намали плащанията на клиниките за лекарства и да постигне по-ниска цена Министерството на здравеопазването реши да централизира поръчките в един орган под прекия му контрол, който се очаква да заработи до средата на годината.
Проблемът, който всички виждат, е, че там едва ли ще се постигне по-ниска цена именно заради традицията на клиниките да не се разплащат в законо установения срок от 60 дни. През миналата година не само държавните, но и частните клиники обявиха, че започват да отлагат плащанията към доставчици заради липса на достатъчно ресурс.
„Навсякъде в Европа заради икономическата криза, заради липсата на достатъчен обществен ресурс е налице процес на много засилен контрол и натиск върху цените на лекарствените продукти. България не е изключение и БАТЕЛ подкрепя усилията на МЗ да се подобри ефективността на разходването на публични средства", казва Оля Василева, но допълва, че тези усилия трябва да бъдат насочени към изграждане на прозрачен и стимулиращ лоялната конкуренция механизъм.
„Пресен пример в това отношение са подготвяните в момента електронни търгове за лекарства, които целят по-висока степен на защита на обществения интерес. При все това търговците на едро с лекарства не можем да подкрепим пълноценно министерството в тази инициатива, защото към днешна дата нямаме информация как и при какви условия ще се провежда централното договаряне на лекарства за болниците", коментира тя.

...И НА МНОГОТО РЕГУЛАЦИИ
Търговците на едро с лекарства определят 2015 г. като изключително динамична по отношение на регулациите.
„Това, което имам предвид под динамика в регулациите, е, че през годината имаше по-скоро желание за промяна и реформа в сектора, отколкото план как тази промяна да бъде постигната. В резултат се обсъждаха много идеи. Някои наистина бяха реализирани. Това обаче, което не се разбра, е каква е дългосрочната визия за развитие на здравеопазването и съответно по какъв начин тя ще се реализира", коментира Димитър Димитров, изпълнителен директор на „Софарма трейдинг" и председател на БАТЕЛ. По думите му това е направило годината непредвидима за бизнеса, което естествено води до консервативно планиране на инвестиции, планове за развитие и навлизане на иновации в бранша.
Според Димитров положително е, че през втората половина на година е било поставено началото на диалог между Министерството на здравеопазването и бизнеса.
„Изключително съм горд, че това се случи на форум, организиран от оглавявания от „Комитет Здравеопазване" към най-голямата работодателска организация в България. Заедно с колегите в комитета, който обединява почти цялата индустрия, успяхме да поставим началото на едно по-ефективно, открито и прозрачно сътрудничество между държавата и бизнеса. Разбира се, имаме много още какво да желаем и да постигаме. Основната ни цел е да убедим държавните институции българският сектор да следва най-добрите практики от напредналите европейски страни и да върви в посока на либерализация на държавната регулация. Защото това, което стимулира напредъка на частния сектор, неминуемо води до големи и конкретни ползи и за пациентите, и за държавата. Общественият бюджет за здраве се облекчава, пациентите доплащат по-малко за терапии, има по-добър и улеснен достъп до здравни услуги и по-бързо навлизат иновациите", отбелязва Димитър Димитров.

ВСЕ ПО-ГОЛЕМИ ДИСТРИБУТОРИ
Дистрибуторите отбелязват, че основният пазарен процес е консолидацията в сектора - и вертикалната, и хоризонтална интеграция.
„Тези тенденции са глобални и естествено намират своето проявление и в България. На практика „Софарма трейдинг" е резултат и първа голяма сделка, поставила началото на консолидацията на търговците на едро в страната. Компанията ни е основана през 2006 г. след придобиването и сливането на пет по-малки дистрибуторски компании. Уверен съм, че окрупняването на търговците ще продължи и занапред независимо дали това ще се случва по хоризонтала чрез обединение на дистрибутори, или по вертикала чрез сливане с ритейлъри", казва Димитър Димитров.
Според него и занапред по-големият дял от пазара ще се владее от малък на брой търговци на едро, или т.нар. универсални дистрибутори, които предлагат широк набор от продукти и услуги. Потенциал за навлизане на нови играчи ще има единствено в определени пазарни ниши на специализирани продукти, ексклузивни брандове и персонализирани клиентски услуги.
В същото време Димитров отбелязва, че основополагащи пазарни механизми като лоялната и свободна конкуренция, добрите условия за частна бизнес инициатива и държавната политика за стимулиране на частните инвестиции са тези, които предизвикват компаниите да дадат най-доброто от себе си и да бъдат иновативни.
„Обективно погледнато, през 2015 година в България в сектора на здравеопазването държавната политика по-скоро беше насочена към ограничаване на тези най-ефективни пазарни регулатори. Но, от друга страна, съм абсолютно сигурен, че пазарните механизми ще надделеят и в България ще тръгнем в посока на стимулиране, а не на ограничаване на частната инициатива в сектора. Ние трябва да бъдем отговорни партньори на държавата и да й помагаме ефективно в защитата на обществения интерес. Така че, мисля, тази промяна е в наши ръце, просто трябва да намерим правилните инструменти и подход, за да я постигнем", заключава Димитров.

PRINT

 
Регистрирана е Българска организация за верификация на лекарствата
Събота, 23 Април 2016г. 09:22ч.    PDF Печат Е-поща

 

Регистрирана е Българска организация за верификация на лекарствата

Фармацевтичният сектор се обединява срещу фалшифицирането на лекарства

21 април 2016 г.

На 20 април 2016 г., девет месеца след като беше подписан Меморандумът за сътрудничество, излезе решението на Софийски градски съд за регистрация на „Българска организация за верификация на лекарствата”(БОВЛ) като сдружение с нестопанска с цел подпомагане прилагането в България на Директива 2011/62/ЕС за предотвратяване навлизането на фалшифицирани лекарства и осигуряване на снабдяването на пациентите с автентични лекарствени продукти.

Учредителите на сдружението са пет организации, които представляват участниците в производството и разпространението на лекарства, а именно Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, Българската генерична фармацевтична асоциация, Българската асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства, Българската асоциация на търговците на едро с лекарства и Българският фармацевтичен съюз. Страните се съгласиха, че при работата си ще спазват принципите на консенсус и сътрудничество, като позицията Председател на сдружението ще се заема на ротационен принцип с едногодишен мандат за всяка от организациите-членки. Първият председател на БОВЛ е проф. Илко Гетов, Председател на управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз. Останалите членове на УС на БОВЛ по реда на тяхното ротационно председателство са г-жа Оля Василева, г-н Николай Хаджидончев, г-н Деян Денев и г-н Христофор Иванов.

Предметът на дейност на Сдружението е със съдействието на Европейската организация за верификация на лекарствените продукти да внедри, експлоатира и поддържа в Република България ефективна система за верификация на лекарствените продукти, напълно съвместима и интегрирана с Европейската система за верификация. При работата си за прилагане на единната европейска методология сдружението ще работи в тясно сътрудничество с българските институции, компетентни органи и заинтересовани лица, както и с другите национални системи за верификация на лекарствените продукти в държавите-членки на Европейския съюз.

 Според  изискванията на Директивата, системата трябва да започне да функционира от 09 февруари 2019 г. с цел предотвратяване навлизането на фалшифицирани лекарства в законната верига на доставки и осигуряване на българските пациенти с допълнителна гаранция за качеството на техните лекарства.


BGMVO_15072015_10BGMVO_foundation
 
Пазара на лекарства 2015г
Понеделник, 15 Февруари 2016г. 14:53ч.    PDF Печат Е-поща

Расте, но и боледува

Продажбите на лекарства отново се увеличават, но оптимизмът в сектора се топи заради огромната държавна намеса

Източник: в. "Капитал", автор Десислава Николова

3

Огромна за България сума от 3 млрд. лв., ниски цени, свръхрегулация, а оттам и липси. В тази среда пазарът на лекарства все пак расте, и го прави вече над десета поредна година, макар и от 2012 г. насам темпът на увеличение постоянно да се смалява. Скокът сега не е гигантски: в стойност продажбите са нараснали със 7.5% спрямо 2014 г. по данни на анализаторската компания IMS Health или 2.583 млрд. лв. при 8.2% предишната година. Ако към тях се прибавят медицинските консумативи, изделия, хранителни добавки и козметиката, продадени през аптеките или използвани в болниците, продажбите на пазара надминават 3.1 млрд. лв. Ръстът идва от два фактора - болните се увеличават, а и влизат нови, съответно по-скъпи лекарства.

Данните са почистени от друго растящо събитие - паралелния износ на лекарства от България. Според официалната статистика на IMS Health през миналата година около 7% от продажбите на лекарства всъщност са били на медикаменти, които са предназначени за паралелна търговия и не са достигнали аптеките и болниците. Неофициалната статистика сочи, че минимум 10% от внесените в България лекарства са били изнесени за друга европейска държава с по-висока цена. Явлението не е ново, но предходни години делът е бил в пъти по-малък. Сделките от този тип не са забранени, но проблемът е, че създават дефицити тук.

Растящата паралелната търговия, спирането на вноса и производството на множество лекарства, липсата на големи сделки в търговията на едро и дребно с лекарства са признаци, че местният пазар не е в перфектно здраве. А като най-честа причина за болежките се посочват свръхрегулацията и постоянната смяна на правилата от страна на държавата.
 
Кой води
 
През 2015 г. само няколко лекарствени групи са в основата на увеличените продажби на лекарства. "Ръст има само в няколко класа оригинални лекарства – антинеопластичните (онкологични – бел. ред.), биологичните и новите антидиабетни средства – въобще в групите, в които има иновации. Генеричният пазар расте в стандартните групи, предимно в кардиологията", коментира д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на IMS Health.
Той допълва, че прогнозата за ръст на IMS в онкологичната терапия се запазва, тъй като общият брой на новооткритите случаи се увеличава и вече е около 40 хил. годишно, а освен това добре лекуваните пациенти имат висока преживяемост и при тях ракът се превръща в хронично заболяване.
    
Минимални размествания при големите
 
За поредна година в топ 10 на най-големите фармацевтични компании няма нов играч, като само някои от компаниите разменят местата си по пазарен дял.
Лидер отново е швейцарският концерн Novartis, чиито резултати се консолидират с тези на генеричната му дивизия Sandoz. Втори по пазарен дял е английско-американският концерн GlaxoSmithKline (GSK).

Размествания има в третата позиция по продадени лекарства в стойност – швейцарската компания Roche заема място в триото, а Actavis, които през миналата година беше купена от израелската генерична компания Teva, слиза на четвърто място. Френската Servier и американската Pfizer си разменят осмо и девето място по пазарен дял.
 
През изминалата година пазарният лидер Novartis не е регистрирал нови лекарства на българския пазар. "Въпреки това увеличихме пазарния си дял и продължаваме да се развиваме положително. Това се дължи на факта, че Novartis предлага както иновативни лекарства за социално значими заболявания, така и качествени генерични медикаменти и е водеща в областта на очното здраве", коментира Христо Трунчев, генерален мениджър на Novartis Pharma за България. Той допълва, че компанията се развива успешно в областта на онкологията, като там Novartis е лидер, особено след сливането през изминалата година, когато дружеството придоби онкологичното портфолио на GSK и че очакват много нови лекарства в областта на кардиологията, дерматологията и редките болести. 
 
Николаос Ксидиас, регионален мениджър на GlaxoSmithKline за България, определя изминалата година като предизвикателна за сектора във всяко отношение. 
"Отличното портфолио ни прави една от водещите компании в страната, а и в света", коментира Ксидиас. Той допълва, че транзакцията с Novartis не се е отразила върху резултатите на компанията. През 2015 г. GSK е пуснала на пазара няколко нови лекарствени продукта в респираторната област и за лечение на ХИВ/СПИН. 
 
Третата по пазарен дял компания, Roche, e фокусирана в световен мащаб в терапията за онкологични и онкохематологични заболявания. Нейните медикаменти се използват предимно за химиотерапия в клиниките и това обяснява лидерското й място на болничния пазар.
 
Миналата година беше истинско предизвикателство и за Actavis – България. Компанията-майка придоби американската Allergan, а след сделката новото дружество запази името Allergan. Няколко месеца след това израелската компания Teva купи бизнеса с генерични лекарства на групата за 40.5 млрд. долара. В тази сфера попада бизнесът в България, където компанията е собственик на заводите на Actavis в Дупница и в Троян и търговско представителство, като в момента за нея работят 2000 служители. Сега тече вливането на компанията в Teva и от Actavis – България не коментираха подробности за пазара.

Пети традиционно е френският концерн Sanofi. "Добрите ни резултати постигнахме благодарение на нашето разнообразно портфолио от нови продукти, генерични лекарства, медикаменти без лекарско предписание и ваксини. През 2015 г. пуснахме на българския пазар нови продукти за лечение на диабет, хипертония, дислипидемия, онкология и множествена склероза", отбелязва Йерун Вайтес, генерален директор Sanofi за Югоизточна и Централна Европа.

При нарастващ пазар единствената българска фармацевтична компания в класацията - "Софарма", запазва шестото си място по пазарен дял, като увеличава присъствието си на аптечния пазар. "Като компания с преобладаващо генерични продукти в портфолиото се стремим да покриваме до голяма степен пълния спектър на нови генерични продукти в терапевтичните области, в които имаме традиции, и през 2015 г. сме пуснали седем нови продукта на българския пазар. По-голямата част от тях са регистрирани по децентрализирана общностна процедура в ЕС, което е постижение за българска компания", коментира Огнян Донев, председател на съвета на директорите на "Софарма".

Седмата по пазарен дял фармацевтична компания е британско-шведската корпорация AstraZeneca. Според Зоя Паунова, изпълнителен директор за България, постигнатата позиция се дължи както на ръста на зрели и утвърдени продукти в областите пулмология, онкология, гастроентерология, кардиология, така и на добрите позиции на нови лекарства за остър коронарен синдром и диабет тип 2. "През 2015 г. AstraZeneca представи в България два нови медикамента и въведе ново устройство за трети продукт за лечение на диабет тип 2", отбелязва Зоя Паунова. 

На осмо място излиза френската Servier, която е увеличила продажбите си през 2015 г. Продуктите й са насочени в много области, с акцент върху кардиологията. Деветото място през тази година се заема от американския гигант Pfizer. През изминалата година компанията е пуснала на пазара два продукта - за рак на белия дроб и на бъбрека. "В дългосрочен план фокусът на Pfizer основно е върху разработването на нови продукти в областта на кардиология и метаболитна система, неврология и болка, редки болести, имунология и възпалителни заболявания", коментира Мила Елисеева, генерален мениджър на "Pfizer България".

На десето място в класацията е българското дружество на германския концерн Bayer. "Въпреки увеличаващите се трудности в бизнес средата сме доволни от развитието на нашия фармацевтичен бизнес през 2015 г. Постигнахме растеж в областите кардиология, офталмология и онкология", каза Ралф Фрьолих, управител на "Байер България".
 
Натискът върху цените

Изминалата година мина под знака на множество промени в законовата уредба. Към изискването за най-ниска цена на ниво производител в ЕС се прибави текст, според който здравната каса не заплаща лекарство, което няма аналог, ако за него не бъде предоставена допълнителна ценова отстъпка. В резултат на това оригиналните фармацевтични компании върнаха на здравната каса общо 45 млн. лв. Промените в нормативната уредба включват преоценка на всеки три години на лекарствата, които се покриват със средства от обществени фондове, въвеждането на ценови коридор за частично покритите от касата медикаменти, над който пациентите не могат да доплащат повече. Здравният пакет беше разделен на основен и допълнителен, болниците пък изпитваха все по-големи трудности при покупката на медикаменти заради огромната си задлъжнялост.

От тази година ще заработи и Агенция за оценка на здравните технологии, която ще дава становище за икономическите и здравните ползи от най-новите лекарства. За да може да се продава или покрива от обществените фондове, едно лекарство трябва да премине през множество сложни процедури, за което се заплаща. Така част от медикаментите се оказват икономически неизгодни за продажба в България и плавно отпадат от пазара.

В същото време цените на лекарствата без рецепта за поредна година са замразени от държавата, като този мораториум продължава от април 2013 г.
"Цялостната система на ценообразуване трябва да бъде преработена, тъй като стана сложна, многоетапна, на практика се превърна в джунгла от разпоредби, които само се допълват и изменят, а не водят до нищо, което да помага на обикновените оператори на пазара и на пациентите", коментира проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз.
Фармацевтичните компании определят миналата година като предизвикателство от непрекъснато променящи се разпоредби, чийто краен ефект е натиск върху цените.
"Българските здравни власти въвеждат все повече механизми, които съществуват в останалите страни от ЕС – оценка на здравните технологии, задължителни отстъпки, claw-back схема (например здравната каса поема 100 опаковки, а над това плаща фармакомпанията, през следващата година НЗОК поема 120 опаковки и т.н. - бел. авт.). Надяваме се, че това ще подпомогне достъпа до нови терапии за българските пациенти и ще даде възможност на повече хора да се лекуват", казва Христо Трунчев.
В същото време част от компаниите изказват опасения за ефекта от масовите рестрикции върху лекарствата по пътя към покриването им от здравната каса.

"Добрите практики в много държави от ЕС предполагат прилагането на един от двата механизма - или оценка на здравните технологии, или външно рефериране (действаща в момента система на сравняване на най-ниските цени в ЕС и автоматичното им въвеждане - бел. ред.), а не и на двата заедно, тъй като това представлява допълнителен риск в осигуряване на достъпа до нови терапии за пациентите. Ограничение е и съществуващото вече правило нови терапии да бъдат включвани за заплащане веднъж годишно", смята Николаос Ксидиас. 

Според Bayer в България все още има непосрещнати медицински нужди и затова обществените разходи за лекарствени продукти е нужно да растат умерено, като в същото време се увеличава достъпът на българските пациенти до нови лекарствени продукти. "Последните промени в законодателството се фокусират основно върху това как да бъде контролиран бюджетният растеж и не обръщат достатъчно внимание на това как да се увеличи достъпът на пациентите", отбелязва Ралф Фльорих.
"Ясно и разбираемо е желанието на властите за максимално въвеждане на мерки за контрол върху разходите и за това да бъдем лидери в ЕС по най-ниски цени на лекарствата заради ограничения финансов ресурс, с който разполагаме. Когато се въвеждат толкова много мерки едновременно обаче, е добре, от една страна, да се оцени по-детайлно ефектът от комплексното им функциониране и, от друга - да се обезпечи плавното им и безпрепятствено въвеждане, за да се минимализира рискът от негативни последствия за пациентите", коментира Гергана Николова, директор "Връзки с институциите" на "Пфайзер България".

Като типична популистка мярка, която не носи нищо на пазара, определи мораториума върху цените на лекарствата без рецепта Огнян Донев. "Това са медикаменти, които всеки сам решава дали да купува, и те не се заплащат от обществени фондове, т.е. държавата няма отношение, нито място в това своеобразно контролиране на техните цени. Дали държавата ще замрази по подобен начин цените на хранителните добавки или на пастите за зъби? Надали. Пазарът на лекарства без рецепта бележи ръст всяка година, и то на принципа на чисто пазарна конкуренция. Силните брандове не се влияят от мораториума, а примерът с нашия аналгин е христоматиен (лекарството е най-купуваното като брой опаковки през последните повече от 10 години - бел. ред.)", казва Донев.
 
Лекарство, което не достига до аптеката
Доказателство, че ниските цени са факт, е увеличената паралелна търговия, включително и на продукти без рецепта. Докато преди няколко години тя беше 2-3%, в момента е на много по-високи нива. Но това води до дефицити на медикаменти в определени райони.
"Искахме най-ниските цени на лекарствата в Европа – получихме ги, заедно с това получихме и високо ниво на паралелен износ, който се движи изцяло от цената. Колкото по-голям е натискът върху цените, толкова по-голям е стимулът за паралелна търговия, която официално достига 7% от пазара, а заедно с необхванатите напълно нива са над 10%", коментира д-р Кунчо Трифонов от IMS.
Според Гергана Николова ръстовете на паралелния пазар не са случайност и проблемите на пациентите да намират своята терапия са ясен сигнал за управляващите. 
"Трябва да се оцени  какво се случва и като ефект върху самия пазар и бизнес средата - реорганизацията и оптимизацията в офисите на компаниите заради ниските цени и норми на печалба като цяло означават съкращаване на висококвалифицирани работни места, което е лош знак за икономиката", смята Мила Елисеева.  
 
Откъде може да се пести
Както и през предишните години, основният проблем във фармацевтичния сектор остават ниските бюджети на здравните институции, нерационалното им управление и голямото доплащане в брой от пациентите.

При пазар от 2.6 млрд. лв. платената терапия в болниците от здравната каса е около 1.4 млрд.лв., а пациентите сами доплащат 1.2 млрд. лв., което е най-високото ниво в ЕС.
В същото време за най-масовите заболявания като сърдечно-съдовите, от които страдат повече от 1 млн. души, здравната каса покрива средно 25% от цената на най-евтиното лекарство. През миналата година единствената стъпка в посока да се разшири достъпът на пациентите до най-масовите медикаменти беше въвеждането на ценови коридор, при който пациентите ще доплащат по-малко. Той още не е заработил, тъй като въвеждането му беше отменено, за да могат компаниите да съобразят цените си с него и за да не трябва пациентите да сменят терапията си за няколко седмици около Коледа.

Това обаче не решава въпроса с въвеждането на обещаната от правителството прогенерична политика, която да пести средства на касата и пациентите там, където има възможност. "Тя не означава стимулиране или дотиране на генеричната индустрия, а рационално разходване на финансовия ресурс, така че повече лекувани пациенти с генерични лекарства да водят до икономия на средства, които да се използват за заплащане на скъпи нови медикаменти без аналог и без алтернатива", коментира Огнян Донев.

"България е сред малкото страни в ЕС, в която няма никаква мярка за генерично заместване и прогенерична политика", смята проф. Илко Гетов. В тази посока може да не се изписват марки, а генерични наименования и пациентът да може да си избере най-евтиното или най-скъпото или фармацевтът да го пренасочи. "Ако пациентът разполага с 200 лв., тогава заедно с лекаря или фармацевта може да прецени как ще се лекува", смята проф. Илко Гетов. Той допълва, че натискът върху цените води до много сериозни проблеми на ниво аптека – обектите се декапитализират и не искат да работят със здравната каса, защото възвращаемостта е много ниска. Освен това при 100% платените лекарства таксата за обработка на рецепта продължава да е два лева и се получават парадокси, че в цяла една област има само една аптека, която иска да работи с касата.
"След тази първа година на управление на настоящия кабинет се надявам искрено да наблюдаваме повече осъзнати действия като част от единна стратегия за реформи в здравеопазването, така че да се осигури необходимото спокойствие в системата и най вече – спокойствието на българския пациент", заключава Николаос Ксидиас.

Източник: в. "Капитал", автор Десислава Николова
 
Европейската Асоциация на Търговците на Едро с Лекарства GIRP смени своето английско наименование
Неделя, 22 Ноември 2015г. 19:57ч.    PDF Печат Е-поща

В ролята си на проводник на Европейските стандарти и практики у нас, БАТЕЛ е член на Европейската организация на търговците на едро с лекарства (GIRP), която е обединяваща организация на търговците на едро с лекарства в Европа.

С оглед на целта си да осигури по-висока степен на защита на общественото здраве в Европа,  GIRP представлява националните асоциации на над 750 търговци на едро с лекарства, които обслужват 33 европейски държави, включително и големи пан-Европейски фармацевтични компании. За членовете на GIRP работят около 140,000 служители, които обслужват 170,000 аптеки и други здравни професионалисти, доставящи медикаменти на обществото. При изпълнение на тяхната роля в полза на обществото, те гарантират най-високите нива на качество, прозрачност и безупречност. Членовете на GIRP са надеждни партньори за веригата на доставки за производители, фармацевти, медицински лица и най-вече всички пациенти с оглед на безопасността на медикаментите.

На Есенното общо събрание на GIRP 2015 GIRP (Groupement International de la Répartition Pharmaceutique), се взе решение за промяна на английското име на Асоциацията, на European Healthcare Distribution Association. Промяната се обоснова с разрастването на основната роля на фармацевтичните дистрибутори, която не е само да доставят лекарствени продукти, но да доставят услуги за пациента, продукти за здравеопазване. Абревиатурата остава същата– GIRP, както и френското наименование, сменя се само английското име. 

 


Страница 3 от 11

Member of

girp_logo           bolv_small