Интервю с Димитър Димитров– Председател на Управителния Съвет на БАТЕЛ, който ще изложи позицията на Асоциацията във връзка с така наболялата тема за неиздължените плащания на болниците към фармацевтичните дистрибутори в България.
Въпрос: От години един от постоянните проблеми в здравеопазването ни е свързан със забавените плащания от бюджета към болниците, който рефлектира негативно на всички звена от системата. От БАТЕЛ призовахте за намиране на трайно решение на проблема. Какви са очакванията ви в близко бъдеще?
Отговор: От БАТЕЛ, в ролята ни на вече наложен партньор, подпомагащ гладкото протичане на процесите във фармацевтичния сектор, инициирахме старта на експертна дискусия за намиране на трайно решение на проблема с плащанията на болниците. Очакванията ни са, институциите и другите ни браншови партньори да откликнат не за една поредна спорадична среща или дискусия, а за партньорско сътрудничество за стартиране на дългосрочна инициатива, която да предложи успешна стратегия за излизането от дълбоката болнична задлъжнялост.
Въпрос: Споменахте, че членовете на БАТЕЛ са припознати като партньор подпомагащ гладкото протичане на процесите във фармацевтичния сектор. Можете ли да кажете каква е ролята на дистрибуторите на лекарства в случая със забавянето на бюджетните разплащания? Отговор: Търговците на едро в България, от години представляват буфер в здравната ни система. Компаниите членове на БАТЕЛ предоставяме необходимия финансов ресурс, с който болниците да изпълняват ежедневната си мисия и социална функция. Националните дистрибутори членове на БАТЕЛ,поддържат крехък финансов баланс на доставки и плащания на болничен пазар, работейки чрез постоянен диалог с нашите клиенти в този сегмент. В класическите случаи, лечебните заведения получават от нас срок на отложено плащане, по-дълъг от срока, в който НЗОК се разплаща с тях по сключените договори за медицинска дейност. Независимо дали предплащаме лекарствените продукти на фармацевтичните производители (при болничните продукти това е масова практика) или ги плащаме отложено, ефективно предоставяме отложени плащания към болниците. Като резултат от тази система на разплащания, общата експозиция на членовете на БАТЕЛ към лечебните заведения, както и структурата на вземанията от болници, надхвърлят разумната граница на търговския риск.
Въпрос: Може ли да уточните какъв е конкретният размер на тази задлъжнялост?
Отговор: Това което мога да посоча като конкретни цифри е следното. Средно претегленото просрочие към членовете на БАТЕЛ, към месец август 2014г. възлиза на около260 дни. А, общата задлъжнялост на болнични заведения към нас, към август 2014 г. е в размер на 162 млн. лв.,от които 102 млн. лв. са просрочени. Не мисля, че има нужда да добавя нещо, цифрите казват всичко.
Въпрос: В публичното пространство се появява информация за преустановени доставки към болници, заради голяма задлъжнялост.  Каква е политиката в това отношение на членовете на БАТЕЛ, които формират значителна част от пазара?
Отговор: Националните дистрибутори оперират в публичния сектор и съответно дейността ни е силно регулирана, а надценката фиксирана. Въпреки тежките финансови условия на болничен пазар, ние спазваме добросъвестно и приоритетно основното си задължение, да се грижим за здравето на българските пациенти. Затова, до момента, не сме спирали доставките на живото-поддържащи и живото-спасяващи лекарства. Искаме ясно да заявим, че спирането на доставките, към което и да е лечебно заведение, не е плод на еднократно забавяне на плащания, свързано с непълно изплащане на суми от НЗОК. Към спиране на доставките се подхожда, когато в рамките на продължителен период от време съответното лечебно заведение не изпълнява задълженията си за плащане към съответния доставчик. Дори, при пълно изпълнение на бюджетния ангажимент на НЗОК към болниците в страната, пак има заведения, които не са състояние да заплащат навреме доставените им лекарствени продукти. Работещата по този начин здравна система, вменява на търговците на едро, отговорност непропорционална на нашата роля в доставната верига на фармацевтични продукти.
Въпрос: Как виждате ролята на държавните институции за намирането на най-правилния изход от този перманентен проблем?
Отговор: Компаниите членове на БАТЕЛ, апелираме към разработването на механизми за обвързване на изпълнението на задълженията на НЗОК към болничните заведения, с изпълнение на задълженията на болниците към фармацевтичните дистрибутори. Бихме искали, държавата в ролята й на принципал на по-голяма част от болниците в страната, активно да  конкретизира задълженията, за които да се приоритизират изплатените държавни средства – на определения лимит на лечебните заведения, на реално изработеното и вече доставено, както и на приоритизиране на доставчици, които се  явяват стратегически партньор на болничен пазар.  Обсъждането от всички заинтересовани страни, свързани с разплащането на задължения от страна на болниците в страната е наложително. Според мен е необходимо разработване на трайни мерки за решаване на натрупаните от години дългове на болниците.
Въпрос: Коя е успешната стратегия за решаване на проблема с болничната задлъжнялост? Каква трябва да бъде формулата, по която да се движат както държавните институции, така и дистрибуторите?
Отговор: Според мен, първата стъпка са вече инициираните срещи от страна на МЗ и останалите заинтересовани страни. Ние членовете на БАТЕЛ подкрепяме стартирането на  тази дискусия, стига обаче да се прекрати практиката да се обсъждат краткосрочни мерки, които през годините показаха, че нямат никакъв ефект. Единственият път за преодоляване на болничната задлъжнялост минава през предприемането на непопулярни мерки и сериозни реформи, които изискват огромна ангажираност от страна на държавните органи. Може би, именно това изискване караше последните няколко правителства да търсят други подходи за решаване на проблема. За съжаление всички се оказаха краткосрочни и съответно неефективни. Грешно според мен е разбирането, че реформите ще генерират социално напрежение. Точно обратното! Социалното напрежение се генерира именно заради липсата на реформи. Периодът на прехода отдавна премина и българите вече имат изградено разбиране, че здравеопазването не е безплатно. Така, че през последните години основният проблем на българският пациент не са реформите, а тяхната липса, защото тя води до постоянно падане на качеството на здравната услуга. Всички сме наясно, че проблемът с разплащането на болниците е само едно проявление на по-глобалния проблем в българското здравеопазване. С това искам и да завърша. Важно е да се осъзнае една реалност – в света има два модела здравеопазване: социално-ориентирано и пазарно-ориентирано. В България трябва да се вземе генерално решение, кой от двата пътя ще се следва. Ако се избере пазарно –ориентираният модел, въвеждането му ще изисква въвеждането на много непопулярни мерки и решения. Ако пък се предпочете социално-ориентираното здравеопазване, то ще изисква значително финансиране и инвестиции. При всички случаи, комбинацията между двата модела е практически невъзможна.