Оборотите на най-големите търговци на едро с лекарства от няколко години се колебаят около половин милиард лева годишно. По-голямата част от тях се формират от продукти по лекарско предписание, но реално печалбата на дистрибуторите продължава да идва от диверсификация на портфолиото в предоставянето на различни услуги, от доставка на медицински изделия, медицинска апаратура, а от доставките за аптеките и дрогериите-от хранителни добавки, медицинска и декоративна козметика, храни и консумативи. Според данните на IMS Health няма никаква съществена динамика в пазарната позиция на дистрибуторите през 2015 2. Първите пет -„Софарма трейдинг“, „Фьоникс“, „Стинг“, „Фармнет“ и „Фаркол“, все така заемат повече от 90% от доставките на едро.
„Те продължават да не генерират печалба от самата дистрибуция поради крайно недостатъчните маржове,а от съпътстващи други дейности и услуги – ексклузивитети, агентства, маркетингови услуги, медицински консумативи, медицински машини и др.“, коментира д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на световната маркетингова компания IMS Health.
За това, че в момента брутният марж на търговците на едро клони към „санитарния“ минимум, който им дава възможност да осъществяват дейността си, свидетелстват и впечатленията на Оля Василева, изпълнителен директор на Българската асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ).
„Въпреки генерирания ръст на пазара маржовете на лекарствата с рецепта са разпределени така – 73% производители, 3% за търговци на едро, 7% за аптеките и 17% ДДС. Така делът на дистрибутора в общата стойност на лекарството е най-ниска. Едновременно с това у него остава основната финансова тежест, доколкото представлява буфер между производителя на лекарствения продукт и търговеца на дребно или лечебното заведение“, отбелязва Оля Василева.

ГОДИНАТА НА ГОЛЕМИТЕ ДЪЛГОВЕ…
На фона на намалените плащания от здравната каса към болниците през миналата година заради лимитите задлъжнялостта на държавните и общинските лечебни заведения към доставчици ще докосва половин милиард лева. Голяма част от тези вземания, част от които са просрочени, са на търговците на едро с лекарства.
„Запази се нивото на висока между фирмена задлъжнялост, която във фармацевтичния сектор е породена основно от недостатъчното финансиране на дейността на болничните заведения, от икономическата несигурност и недостатъчния обществен ресурс за здравеопазване“, казва Оля Василева. По думите й всичко това е довело до намалени директни покупки на болниците, забавените разплащания по доставната верига и стагнирани покупки на пациентите в условията на икономическа несигурност, което формира неблагоприятна среда за развитие на търговията с лекарства.
На практика въпреки големия брой регистрирани търговци на едро с лекарства – близо 190, повечето компании извършват единични сделки и почти не участват на болничния пазар освен при предварително договорени сделки и сигурност за плащанията.
Освен пълна наличност основно изискване за националните дистрибутори е финансова стабилност и доверие на кредитните институции за дълъг период от време, тъй като се налага те да кредитират болниците за период от няколко години и аптеките за поне 45 дни при доставка на лекарства.
В стремеж да намали плащанията на клиниките за лекарства и да постигне по-ниска цена Министерството на здравеопазването реши да централизира поръчките в един орган под прекия му контрол, който се очаква да заработи до средата на годината.
Проблемът, който всички виждат, е, че там едва ли ще се постигне по-ниска цена именно заради традицията на клиниките да не се разплащат в законо установения срок от 60 дни. През миналата година не само държавните, но и частните клиники обявиха, че започват да отлагат плащанията към доставчици заради липса на достатъчно ресурс.
„Навсякъде в Европа заради икономическата криза, заради липсата на достатъчен обществен ресурс е налице процес на много засилен контрол и натиск върху цените на лекарствените продукти. България не е изключение и БАТЕЛ подкрепя усилията на МЗ да се подобри ефективността на разходването на публични средства“, казва Оля Василева, но допълва, че тези усилия трябва да бъдат насочени към изграждане на прозрачен и стимулиращ лоялната конкуренция механизъм.
„Пресен пример в това отношение са подготвяните в момента електронни търгове за лекарства, които целят по-висока степен на защита на обществения интерес. При все това търговците на едро с лекарства не можем да подкрепим пълноценно министерството в тази инициатива, защото към днешна дата нямаме информация как и при какви условия ще се провежда централното договаряне на лекарства за болниците“, коментира тя.

…И НА МНОГОТО РЕГУЛАЦИИ
Търговците на едро с лекарства определят 2015 г. като изключително динамична по отношение на регулациите.
„Това, което имам предвид под динамика в регулациите, е, че през годината имаше по-скоро желание за промяна и реформа в сектора, отколкото план как тази промяна да бъде постигната. В резултат се обсъждаха много идеи. Някои наистина бяха реализирани. Това обаче, което не се разбра, е каква е дългосрочната визия за развитие на здравеопазването и съответно по какъв начин тя ще се реализира“, коментира Димитър Димитров, изпълнителен директор на „Софарма трейдинг“ и председател на БАТЕЛ. По думите му това е направило годината непредвидима за бизнеса, което естествено води до консервативно планиране на инвестиции, планове за развитие и навлизане на иновации в бранша.
Според Димитров положително е, че през втората половина на година е било поставено началото на диалог между Министерството на здравеопазването и бизнеса.
„Изключително съм горд, че това се случи на форум, организиран от оглавявания от „Комитет Здравеопазване“ към най-голямата работодателска организация в България. Заедно с колегите в комитета, който обединява почти цялата индустрия, успяхме да поставим началото на едно по-ефективно, открито и прозрачно сътрудничество между държавата и бизнеса. Разбира се, имаме много още какво да желаем и да постигаме. Основната ни цел е да убедим държавните институции българският сектор да следва най-добрите практики от напредналите европейски страни и да върви в посока на либерализация на държавната регулация. Защото това, което стимулира напредъка на частния сектор, неминуемо води до големи и конкретни ползи и за пациентите, и за държавата. Общественият бюджет за здраве се облекчава, пациентите доплащат по-малко за терапии, има по-добър и улеснен достъп до здравни услуги и по-бързо навлизат иновациите“, отбелязва Димитър Димитров.

ВСЕ ПО-ГОЛЕМИ ДИСТРИБУТОРИ
Дистрибуторите отбелязват, че основният пазарен процес е консолидацията в сектора – и вертикалната, и хоризонтална интеграция.
„Тези тенденции са глобални и естествено намират своето проявление и в България. На практика „Софарма трейдинг“ е резултат и първа голяма сделка, поставила началото на консолидацията на търговците на едро в страната. Компанията ни е основана през 2006 г. след придобиването и сливането на пет по-малки дистрибуторски компании. Уверен съм, че окрупняването на търговците ще продължи и занапред независимо дали това ще се случва по хоризонтала чрез обединение на дистрибутори, или по вертикала чрез сливане с ритейлъри“, казва Димитър Димитров.
Според него и занапред по-големият дял от пазара ще се владее от малък на брой търговци на едро, или т.нар. универсални дистрибутори, които предлагат широк набор от продукти и услуги. Потенциал за навлизане на нови играчи ще има единствено в определени пазарни ниши на специализирани продукти, ексклузивни брандове и персонализирани клиентски услуги.
В същото време Димитров отбелязва, че основополагащи пазарни механизми като лоялната и свободна конкуренция, добрите условия за частна бизнес инициатива и държавната политика за стимулиране на частните инвестиции са тези, които предизвикват компаниите да дадат най-доброто от себе си и да бъдат иновативни.
„Обективно погледнато, през 2015 година в България в сектора на здравеопазването държавната политика по-скоро беше насочена към ограничаване на тези най-ефективни пазарни регулатори. Но, от друга страна, съм абсолютно сигурен, че пазарните механизми ще надделеят и в България ще тръгнем в посока на стимулиране, а не на ограничаване на частната инициатива в сектора. Ние трябва да бъдем отговорни партньори на държавата и да й помагаме ефективно в защитата на обществения интерес. Така че, мисля, тази промяна е в наши ръце, просто трябва да намерим правилните инструменти и подход, за да я постигнем“, заключава Димитров.