Автор: Мария Чипилева Източник:www.clinica.bg Какви са предизвикателствата пред дистрибуторите на лекарства, какво се случва с дълговете на болниците, какви са очакванията им от електронния търг за медикаменти, попитахме Веселин Кунев. Той е новият председател на Българската асоциация на търговците на едро с лекарства и директор на един от четирите най-големи дистрибутора у нас – „Фьоникс Фарма“.

– Г-н Кунев, като председател на БАТЕЛ, какви са най-големите предизвикателства пред вас, които виждате?

– Основните цели на БАТЕЛ са устойчивост, конкурентноспособност, прозрачност и високо качество на услугите, които се предлагат на пациентите във фармацевтичния сектор в България. Затова работим за повишаване стандартите на опазване на здравето на българския пациент и синхронизацията на българското законодателство и практики със стандартите и директивите на Европейския съюз, както и за спазването на най-високите професионални стандарти на работа в сферата на търговията на едро с лекарствени продукти и на стандартите на Добрата дистрибуторска практика.

В търговията на едро с лекарства, дистрибуторите са свързващото звено между фармацевтичната индустрия и крайния пациент, които правят възможно достигането на необходимия лекарствен продукт до пациента. Тази наша роля и значимостта й за здравеопазването и крайния клиент е за съжаление подценена. Ако дистрибуторът на лекарства не достави навреме необходимите продукти, веригата се къса и потърпевш става пациентът.

Това е и едно от основните предизвикателства, които стоят пред мен, като председател на БАТЕЛ – да показваме значимостта на бранша и ползата от него за пациента чрез прилагане на най-добрите професионални практики.

Разбира се, като всеки бранш ценовият аспект влияе директно на състоянието на дистрибуторския бранш. Непрекъснатите регулации за намаляване цените на лекарствата и постигането на икономии в здравеопазването и в частност намаление на дефицита в бюджета на НЗОК, са водещи предизвикателства пред бранша. През миналата година например беше въведена система за задължително предоставяне на отстъпки от производителите на лекарства на НЗОК, в следствие на което производителите сериозно намалиха отстъпките си към дистрибуторите. Затова и едно от основните предизвикателства пред нас е как да посрещнем все по-големите количества и обеми на лекарства като опаковки и стойност, които трябва да обслужваме, при условията на все по-намаляващи маржове и рентабилност в този бранш.

– Средно с колко процента се понижиха маржовете?

– Имам наблюдение върху фармацевтичния бизнес, по-специално в дистрибуцията на лекарства, от повече от 12 години. За този период средно маржовете се понижаваха с 1% на година, като в последните години темповете на намаление се засилват. И това се дължи на два основни фактора – от една страна регулациите на държавата, чрез които се намалиха надценките за аптеките и дистрибуторите, от друга – чрез политиката на производителите на лекарства, които непрекъснато също намаляват своите отстъпки. Влиянието на тези два фактора се отразява директно върху останалите участници във веригата на доставка – дистрибуторите и аптеките.

– Ще работите ли в тази посока за промени в регулативната база?

– Основната регулативна база тук са надценките. Предвид, че цялата политика в здравеопазването е насочена към оптимизации и икономии, вероятността за успех е под въпрос. Това, което е важно за нас, е да имаме разбирането на всички участници във веригата на доставка – производители, аптеки и институции, че дистрибуторските компании имат пряка и значима роля в здравеопазването и че непрекъснатият натиск за икономии води до голям риск за дебалансиране на цялата система на доставка на лекарства. И това е възможно скоро да стане факт. Вече се виждат първите сигнали за този дисбаланс – производители изтеглят свои лекарства от българския пазар, аптеки прекратяват дейността си, за определени лекарства се появява хроничен дефицит. Затова е важно всички участници в сферата на здравеопазването, съвместно с държавните институции, в лицето на Министерство на здравеопазването и НЗОК, да намерим разумния баланс на интереси, който да направи системата на доставка на лекарства стабилна и устойчива като бизнес модел за всички участници в нея.

– Конкуренцията сред дистрибуторите и аптеките е много висока, какви са отраженията й върху вас и върху достъпа на пациентите до лекарства?

– Високата конкуренция е нещо добро, тя движи бизнеса към развитие, иновации и по-висока ефективност. Недостатъкът на тази ситуация е, че в България маржовете са с непрекъснато намаляващи стойности. Това поставя пред дистрибуторите предизвикателството да доставят все повече медикаменти в опаковки, и да посрещат все по-високи изисквания за качество, за лекарствената безопасност, с все по-ниски маржове и все по-малка рентабилност. Това прави дистрибуцията на определени лекарствени продукти икономически неефективна, какъвто е примерът с иновативните лекарства за хепатит С, които НЗОК заплаща от началото на тази година. А това е в ущърб на пациента. Аналогична е ситуацията с всички медикаменти над 250 лв. Не е разумно да се оказва, че аптеките и дистрибуторите не заслужават никакво възнаграждение за обслужването на тези лекарства.

– На кой пазар е по-затруднена работата ви – болничен или аптечен?

– В двата сегмента срещаме различни предизвикателства. Ясно е, че основното предизвикателство на болничен пазар е огромната задлъжнялост на лечебните заведения като цяло и особено на някои от тях. Има болници, които предвид задлъжнялостта си, непрекъснато разплащат стари дългове и не могат да заплащат текущите си доставки за лекарства, което също е част от тази неустойчивост и рискове в системата на здравеопазването. Това принуждава доставчиците на тези болници да предприемат действия относно спиране на доставките, започване на съдебни процедури, блокиране на сметки. Ние като дистрибутори сме поставени в една много тежка дилема – от една страна става въпрос за доставка на лекарства на здравни заведения и спасяване на човешки живот, от друга страна всички ние сме икономически предприятия, които не могат да извършват дейността си без да получават заплащане за доставените лекарства.

По отношение на аптечния пазар вече споменах някои от основните трудности. Надценката за дистрибуторите за всички лекарства с цена над 250 лв., които се заплащат от НЗОК, е 10 лв. Тази сума не покрива разходите ни за дистрибуция и кредитния риск, особено при по-скъпите лекарства с цени над 1000 лв. за опаковка.

– Задлъжнялостта се увеличава с всяка година, само на публичния сектор вече мина 500 млн. лв., а основната част е към вас. Докъде бихте могли да издържите?

– Ние сме не само доставчици, въпреки че често свързват ролята ни с превозване на кашони с лекарства до аптеките и болниците. Като дистрибутори ние сме всъщност един голям кредитор на системата на здравеопазване в България. Така че тук ролята на големия дистрибутор също не е за подценяване. Ние инвестираме в сектора здравеопазване и това е начинът, по който гледаме на сериозната задлъжнялост от страна на някои болници. Стараем се да сме гъвкави, разбираме трудностите на болничните заведения и винаги сме готови за диалог и намиране на работещи решения. Естествено, когато става въпрос за плащания, винаги се стига до момента, в който трябва да има яснота между двете страни, как и кога в крайна сметка ще се разплатят продуктите, които са доставени.

– В тази връзка водили ли сте разговори с министерство на здравеопазването?

– До момента нямаме директна връзка, откакто съм поел поста председател на БАТЕЛ. Това, което знам е, че в миналото са инициирани и провеждани срещи, резултатите от които, за съжаление, са почти никакви. Виждането е, че болниците са търговски дружества, които сами отговарят за управлението си. Ние не приемаме тази теза, в крайна сметка Министерството на Здравеопазването има всички правомощия и средства да се намеси там, където нещата имат нужда от подобрение. На този етап, подходът ни е да работим индивидуално с болниците и да търсим решение за всеки един отделен случай, но според нас е необходимо да се работи за намиране на трайно решение на натрупаните от години дългове на болниците.

Подобряването на управлението на болниците изглежда е един от възможните варианти за решение – това е вече стартирал процес с добри резултати в някои от лечебните заведения. Някои големи болници направиха положителни промени, следствие на по-добър мениджмънт и управление. Това показва, че най-вероятно освен наличието на финансови средства, е нужно и доброто им управление. Тук можем да дадем като пример частните болници, които не генерират такива големи задължения, както някои държавни болници. Това показва, че с едно по-ефективно управление на наличните ресурси в системата, могат да се постигнат много по-добри резултати и да се избегне задлъжняването. Ако този процес продължи, може да доведе до значително подобрение на ситуацията.

– Колко е максималният срок на просрочията, които имат болниците към вас?

– По закон максималният срок е 60 дена отложено плащане, но не са много болниците, които го спазват. Има лечебни заведения с натрупани задължения към дистрибутори, които не са обслужвани с години. Повечето дистрибутори са много гъвкави и дават допълнително отложено плащане, като при някои болници, които са в особено тежко финансово положение, споразуменията за погасяване на неразплатените задължения обикновено надхвърлят 1 година.

– Това влияе ли върху цената на медикаментите за съответните болници?

– Нормално е при формирането на една цена винаги да се взема предвид фактора „кредитен риск“. Но доста конкурентният пазар в България също дава своето отражение. Не смятам, че в момента участниците в болничните търгове калкулират адекватно кредитния риск при формирането на цените, с които участват в болничните търгове.

– Много често се говори, че в страната има недостиг на определени лекарства. Какви са вашите наблюдения, случва ли се наистина това?

– Ако визирате дефицита на лекарства заради реекспорт, такива случаи наистина има. Има напрежение по цялата верига за определени продукти. Но не сме ние дистрибуторите, които могат да дадат оценка на този дефицит. Ако трябва да говорим за паралелния износ, това е един напълно законен и регламентиран бизнес в рамките на ЕС. Ясно е, че той създава напрежение заради дефицита на продукти на нашия пазар, от което пациентите страдат. Тук е ролята на държавата да намери правилния модел на регулации в съответствие с европейското законодателство, които да гарантират достъпа на българския пациент до лекарства. България не е феномен, общо взето в европейски мащаб всички източноевропейски страни са източник на износ на лекарства към западноевропейските пазари и проблемите там са сходни.

– Този тип дейност характерен ли е за големите търговци на едро, като членовете на БАТЕЛ, които оперират на нашия пазар или по-скоро е предмет на отделни фирми, които само с това се занимават?

– Основна мисия на националните дистрибутори, членове на БАТЕЛ е осигуряването на справедливо и прозрачно лекарствоснабдяване и предоставяне на услуги във фармацевтичния сектор в България. За нас, включително и като „Фьоникс Фарма“е важно да осигурим достъп до българския пациент до лекарства и ние нямаме интереси в тази посока.

– Вие сте с огромен оборот, а с ниска печалба. Можем ли да кажем каква е нетната печалба на сектора или брутната, за миналата година?

– Ако визираме четирите големи дистрибутора, може да се каже, че двама от тях приключиха годината с печалба и двама – със загуба. Като цяло рентабилността в сектора намалява. Това е факт.

– На пазара срещат ли се неетични конкурентни практики или нещата са нормализиран вече?

– Като цяло процесът на изсветляване в българската икономика е факт в последните години, това важи и за сектора на здравеопазване. В аптечния сегмент се отчетоха доста подобрения в тази посока чрез свързването на фискалните устройства на аптеките с НАП. В болничния сегмент също има положително развитие в последните години. Естествено, дори и в най-развитите държави съществува някакъв процент сива икономика, но в България има още доста какво да се желае. За нас от БАТЕЛ прозрачната бизнес среда и налагането на високи етични бизнес практики са сред основните ни приоритети. Очакваме държавните институции също да свършат своята работа в тази посока.

– Във връзка с все по-големия ценови натиск, как смятате, че ще се отрази електронният търг, който здравно министерство иска да направи?

– Всички са в очакване в съвсем скоро време да се случи този електронен търг. Официално все още той не е обявен. Електронните търгове са известна практика в много страни. Това е един от инструментите за постиганена прозрачност в процедурата по договаряне и закупуване на лекарства за болниците, както и на по-добри цени. Смятам, че като практика, която се използва в много други европейски страни, това е добър модел и добра възможност, естествено, важно е как ще бъде реализирана в нашите условия. За съжаление сме свидетели на много примери, в които добрите идеи и добър чуждестранен опит в България не се реализират правилно и докрай.

– Има ли вече яснота какво ще представлява нашата платформа?

– Очакваме преди стартирането на електронните търгове да има възможност всички заинтересовани страни – дистрибутори и потенциални участници да бъдат запознати със системата, да могат да я тестват. Без сериозно предварително тестване на техническите аспекти на системата съществува риск националният търг да не доведе до желаните резултати. Ние като асоциация винаги сме готови да предложим целия си експертен потенциал и ресурси в подкрепа на усилията на държавата за реформи в сферата на здравеопазването и подобряване на ефективността в управление на процесите в болничната помощ и разходването на публичните средства. В този контекст сме благодарни на настоящото ръководство на МЗ за диалогичността и партньорството и се надяваме, че съвместната работа по създаване методиката за електронните търгове ще доведе до практично и разумно решение.

– Смятате ли, че ценовият коридор би бил удачна мярка занамаляване на доплащането?

– Ценовият коридор беше отлаган няколко пъти. Той е свързан с една от другите идеи за промяна в закона за лекарствата – тази за генерично предписвани или генерично заместване. Двете идеи се припокриват и ако се възприеме генеричното заместване, това трябва по-скоро да доведе до отпадане на идеята за ценовия коридор. Остава да видим в предстоящия политически сезон какви ще са промените в закона за лекарствените средства в хуманната медицина.

– Ако все пак се стигне до въвеждането на ценовия коридор, това ще се отрази ли негативно на достъпа до медикаменти?

– Много зависи от начина и формата, в която се разписват тези регулации и които в крайна сметка те се реализират на практика. Идеята за ценови коридор и за стимулиране на докторите да изписват и пациентите да консумират по-евтини лекарства, е полезен ход. Въпросът е да има механизъм за пациента, който желае да доплаща за по-различен или за брандиран медикамент, да го направи. Защото за мен пациентът има право да избира – дали да ползва безплатното, по-евтино лекарство или да си доплати за по-скъпото. В този смисъл смятам, че контролираното генерично заместване е по-правилният модел.